9 jul 2014, 22:57

Горчива равносметка

  Poesía » Otra
610 1 3

 

      ГОРЧИВА  РАВНОСМЕТКА

 

 

Всичко свършва някой ден

и обич, и любов, и уважение,

когато от обида си сломен,

изчерпан от безкрайното търпение,

 

От прошка не простен,ограбен

останал рана, празнота,

от бучката във гърлото задавен,

упустушен от няма самота

 

Само със сърце в наличност

износено, не чуто ни веднъж

едва от него стон едничък

се отронва като дъжд

======================

Върхът висок се мери с пропастта,

от дъното под него, най-дълбока

Страданието ражда мъдростта,

това навярно е живота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм... настръхнах...

    "Върхът висок се мери с пропастта,
    от дъното под него, най-дълбока
    Страданието ражда мъдростта,
    това навярно е живота..."

    БРАВО ТИ!!!
  • Много мъдър и дълбок стих!Харесах!
  • Абсолютно вярно!
    Страданието ражда мъдростта.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...