Горчива съдба
Стопи се времето годините минаха,
в сърцето остана радостно петно.
Устата отдавна онемяха,
душата не забравя чувството едно.
Едва ли ще поиска тя разплата,
Ще води тя живота! Нашата съдба.
По някога ще сподели с нас тъгата,
това е пътя неспирна, неспирна е борба.
Когато някой иска с теб да поприказва,
утехата или мъката си да излей.
Живота всеки някак си го смазва,
до гуша стига му, не казвай му недей.
Историята по своему всеки ще напише,
в душата носи молитвата една.
От друг, на друг това не може се препише,
мълчим, преглъщаме горчивата съдба.
В.Й. 05.01.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
