Горчива съдба
Стопи се времето годините минаха,
в сърцето остана радостно петно.
Устата отдавна онемяха,
душата не забравя чувството едно.
Едва ли ще поиска тя разплата,
Ще води тя живота! Нашата съдба.
По някога ще сподели с нас тъгата,
това е пътя неспирна, неспирна е борба.
Когато някой иска с теб да поприказва,
утехата или мъката си да излей.
Живота всеки някак си го смазва,
до гуша стига му, не казвай му недей.
Историята по своему всеки ще напише,
в душата носи молитвата една.
От друг, на друг това не може се препише,
мълчим, преглъщаме горчивата съдба.
В.Й. 05.01.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
