Стопи се времето годините минаха,

в сърцето остана радостно петно.

Устата отдавна онемяха,

душата не забравя чувството едно.

Едва ли ще поиска тя разплата,

Ще води тя живота!  Нашата съдба.

По някога ще сподели с нас тъгата,

това е пътя  неспирна, неспирна е борба.

Когато някой иска с теб да поприказва,

утехата или мъката си да излей.

Живота всеки някак си го смазва,

до гуша стига му,  не казвай му недей.

Историята по своему всеки ще напише,

в душата носи молитвата една.

От друг, на друг това не може се препише,

мълчим, преглъщаме горчивата съдба.

                                               В.Й. 05.01.2016г.