Една отронена сълза
би стоплила бездомник.
Една топла прегръдка
би утешила дете.
Но моето сърце ридае,
без твойта топлина изстива.
И душата ми отлита
сама на някой облак.
Една усмивка е необходима
да разсмее най-тъжния човек.
И само поглед сред толкова хора
да разпознае самотника пак.
Защо е толкова трудно
да се срещнат тези очи
и любовта им да пламне веднага,
и двете им сърца да изпепели.
Защо тази усмивка,
отправена към чужди зов,
така ме натъжава, когато
знам, че подминава ме пак.
Една сълза пак се отронва
и пада в краката ми, стапя леда.
Но сърцето ми остава ледено
и отново чака любовта.
Докога ще чакам, не зная,
все едно и също се върти.
И не зная, може би в съня ми
Принц ще дойде и ще ме спаси.
© Даниела Илчева Всички права запазени