28.06.2006 г., 14:35

Горчивата истина

1.3K 0 0
                         Горчивата истина

      Подарих ти моята искрена любов,
  а ти с мен се подигра.
  Казваше, че за любовта ми си готов,
а с думите си лъгал си ме, а?
Кажи ми как да те обичам,
как отново да простя,
е истината вече аз разбирам,
че била е, "да", поредната изречена от теб лъжа.
Кажи ми как да те погледна
и отново аз да ти се насладя
като в очите ти не виждам нищо
 освен онзи поглед на тъга.
Защо тъжиш? Нима изпитваш чувства,
нима сърцето те боли,
че смелостта събрах си аз и погубих твоите мечти,
че ти изгуби своята кукла на конци?
Но, нека, нека всичко те боли,
за да осъзнаеш колко силно ти ме нарани.
Нека, нека те боли
и нека тази болка те изпепели,
за да можеш най-накрая ти да разбереш
какво ми причини.
Как постоянно с болка бяха изпълнени моите очи,
как силно аз надявах се да го осъзнаеш ти
и просто, ей-така, от любов надявах се
нещо в тебе да се промени.
Но уви лъгах се всеки ден и час.
Сляпа бях
и не виждах колко много бяха между нас.
Но защо очудвам се- ти не можеш с една
и защо преди залъгвах се,
и не виждах, че я няма любовта.
Сега молиш ме:"ПРОСТИ МИ",
падаш ми на колене,
но вече няма да усетиш мекотата на
моето изстрадало сърце.
Много дълго аз прощавах ти
и ти беше най-щастливото момче,
защото всичките прищевки изпълнявах ти.
Но сега сърцето ми за теб е ледено,
за теб не ще замре,
не ще ти каже повече:"ПРОЩАВАМ ТИ",
няма как да ти се отдаде.
Аз казах:"КРАЙ" и вече няма да боли,
защото от "оковите" ти, най-накрая
аз се освободих.
Разбрах истини жестоки,
които, нагло, ти от мене скри,
но болката не е голяма,защото
сърцето ми за тебе вече не тупти.
То вече е свободно
и като волна птичка то кръжи
и за тебе вече няма да тъжи,
защото много силно ти го нарани
и то никога неще ти го прости...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИВЕЛИНА АТАНАСОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...