2.07.2015 г., 18:37  

Горчиви истини

1.4K 0 18

Не говори!

Когато не усещаш,

а думите са празни и сковани

и като залък сух във гърлото ти спират,

лъжливи, лицемерни, неразбрани!

 

Не ме прегръщай със ръце от тръни!

Прегръдката ти болка причинява,

по тялото ми прави живи рани,

не искат да зараснат и остават!

 

Не ме целувай със студени устни!

Измръзвам от студа, струящ от тебе!

Не се преструвай! Знам, че си безчувствен!

Но още нямаш смелост... искаш време!

 

Върви си!

И недей ме съжалява!

Така се чувствам смазана и жалка.

Вземи лъжите си и заминавай!

Вероятността да ти простя е... малка!

 

Отивай си!

За теб съм вече чужда!

Вратата затвори! Не се обръщай!

Такава обич днес не ми е нужна!

Аз моля те, върви... Не се завръщай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Горанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте! Благодаря Ви за хубавите пожелания и милите думи! Радвам се, че моят стих Ви е харесал!
    Приятен ден Ви пожелавам!
  • Здравейте! Не знаех, че сте човек с талант и дълбочина в поезията. Стихотворението ми хареса! Бъдете здрава, успех и не съжалявайте за нищо, което може да бъде отмито от времето!
  • Благодаря ти много Гавраил, че хареса и коментира моя стих! Поздрав и на теб!
  • Стилно,стегнато,чувствено!Лед изпръхнал от жарта.
    Поздравление!
    Гавраил
  • Благодаря ти, че хареса и коментира стихът ми Антоан! Много горчиви истини научих през живота си, но...поизтупвам се, усмихвам се и продължавам! Аз съм много усмихнат човек Ivaani няма да я боли!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...