Горчиви истини - цикъл стихотворения
. ГОРЧИВИ ИСТИНИ
В лавина от чувства, силни и страстни,
пропада душата ù към пропастта.
Уплашена плаче - самотна, нещастна,
утехата търси от теб - Любовта.
Но хладни и мрачни посрещат я само
тъмните сенки на гневни слова.
Къде ли е твоята обич голяма?
По пътя към нея гневът избуя.
Отчаяно търси пътеката вярна
към сърцето ти с нейното вярно сърце.
Кой съсипа пътеката с болка коварна?
Като лавина тревогата в нея расте.
Не оставяй думите - плевели страшни,
да обсебят сърцето ти, да го пленят!
Изтръгни ги - грозни, ненужни и прашни,
отвори пред сърцето ù предано път!
IІ.
Отдавна не очаква нежното признание!
“Обичам те!” загуби своето сияние.
“Обичам те!” - две думи тъй желани,
но неизречени - превърнаха се в рани.
Сега за нежност не копнее.
Научи се без обич да живее.
За ласките ти не жадува
и сънища красиви не сънува.
Обидена душата ù посърна.
Сърцето ù - във камък се превърна.
IIІ.
Сънува дълго със отворени очи!
Сънува слънце, музика, лъчи...
Люлееха те толкова мечти -
че обичаш, че обичана си ти!
Събуди те тревожен звън.
Прекъсна той вълшебния ти сън.
Мечтите ти - миражи са били.
От истината толкова боли!
IV.
Вината в нея не търси!
Виновен си единствен ти!
Душата ù бе плодна нива,
но ти с любов не я зася.
Остави я безплодна, дива
и в нея бурен избуя.
Душата ù бе хляба сладък,
за който гладен беше ти,
но ти не си отчупи залък,
а хляба с вино замени.
Душата ù бе извор хладен,
но ти затрупа го със кал.
Тъжен си, че днес си жаден?
Ти сам го пресуши без жал.
В душата ù пламтеше жар
за хладните ти, тъжни дни.
Безценен беше този дар,
но ти искрите загаси.
Сега сърцето ти тъжи,
самотен си и те боли...
Вината в себе си търси,
виновен си единствен ти!
V.
Душата ти е кладенец пресъхнал!
Не може жаждата да утоли.
Завинаги е ромонът заглъхнал
на извора със бликащи мечти.
Сега е пусто дъното, което
блестеше сребърно под чистата вода.
И днес, с опустошените си чувства,
сърцето ти е извор само на тъга.
Късно е да се надяваш вече
живителните струи да спасиш!
Да беше мислил някога, човече,
преди сърцето си да нараниш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
