Горчиви истини - цикъл стихотворения
. ГОРЧИВИ ИСТИНИ
В лавина от чувства, силни и страстни,
пропада душата ù към пропастта.
Уплашена плаче - самотна, нещастна,
утехата търси от теб - Любовта.
Но хладни и мрачни посрещат я само
тъмните сенки на гневни слова.
Къде ли е твоята обич голяма?
По пътя към нея гневът избуя.
Отчаяно търси пътеката вярна
към сърцето ти с нейното вярно сърце.
Кой съсипа пътеката с болка коварна?
Като лавина тревогата в нея расте.
Не оставяй думите - плевели страшни,
да обсебят сърцето ти, да го пленят!
Изтръгни ги - грозни, ненужни и прашни,
отвори пред сърцето ù предано път!
IІ.
Отдавна не очаква нежното признание!
“Обичам те!” загуби своето сияние.
“Обичам те!” - две думи тъй желани,
но неизречени - превърнаха се в рани.
Сега за нежност не копнее.
Научи се без обич да живее.
За ласките ти не жадува
и сънища красиви не сънува.
Обидена душата ù посърна.
Сърцето ù - във камък се превърна.
IIІ.
Сънува дълго със отворени очи!
Сънува слънце, музика, лъчи...
Люлееха те толкова мечти -
че обичаш, че обичана си ти!
Събуди те тревожен звън.
Прекъсна той вълшебния ти сън.
Мечтите ти - миражи са били.
От истината толкова боли!
IV.
Вината в нея не търси!
Виновен си единствен ти!
Душата ù бе плодна нива,
но ти с любов не я зася.
Остави я безплодна, дива
и в нея бурен избуя.
Душата ù бе хляба сладък,
за който гладен беше ти,
но ти не си отчупи залък,
а хляба с вино замени.
Душата ù бе извор хладен,
но ти затрупа го със кал.
Тъжен си, че днес си жаден?
Ти сам го пресуши без жал.
В душата ù пламтеше жар
за хладните ти, тъжни дни.
Безценен беше този дар,
но ти искрите загаси.
Сега сърцето ти тъжи,
самотен си и те боли...
Вината в себе си търси,
виновен си единствен ти!
V.
Душата ти е кладенец пресъхнал!
Не може жаждата да утоли.
Завинаги е ромонът заглъхнал
на извора със бликащи мечти.
Сега е пусто дъното, което
блестеше сребърно под чистата вода.
И днес, с опустошените си чувства,
сърцето ти е извор само на тъга.
Късно е да се надяваш вече
живителните струи да спасиш!
Да беше мислил някога, човече,
преди сърцето си да нараниш!
© Генка Богданова All rights reserved.
