.                   ГОРЧИВИ ИСТИНИ

В лавина от чувства, силни и страстни,

пропада душата ù към  пропастта.

Уплашена плаче - самотна, нещастна,

утехата  търси от теб -  Любовта.

Но хладни и мрачни посрещат я само

тъмните сенки на гневни слова.

Къде ли е твоята обич голяма?

По пътя към нея гневът избуя.

Отчаяно търси пътеката вярна

към сърцето ти с нейното вярно сърце.

Кой съсипа пътеката с болка коварна?

Като лавина тревогата  в нея  расте.

Не оставяй думите - плевели страшни,

да обсебят сърцето ти, да го пленят!

Изтръгни ги - грозни, ненужни и прашни,

отвори пред сърцето ù предано път!

IІ.

Отдавна не очаква нежното признание!

“Обичам те!” загуби своето сияние.

“Обичам те!” - две думи тъй желани,

но неизречени - превърнаха се в рани.

Сега за нежност не копнее.

Научи се без обич да живее.

За ласките ти не жадува

и сънища красиви не сънува.

Обидена душата ù посърна.

Сърцето ù - във камък се превърна.

 IIІ.

Сънува дълго със отворени очи!

Сънува слънце, музика, лъчи...

Люлееха те толкова мечти -

че обичаш, че обичана си ти!

Събуди те тревожен звън.

Прекъсна той вълшебния ти сън.

Мечтите ти - миражи са били.

От истината толкова боли!

IV.

Вината в нея не търси!

Виновен си единствен ти!

Душата ù бе плодна нива,

но ти с любов не я зася.

Остави я безплодна, дива

и в нея бурен избуя.

Душата ù бе хляба сладък,

за който гладен беше ти,

но ти не си отчупи залък,

а хляба с вино замени.

Душата ù бе извор хладен,

но ти затрупа го със кал.

Тъжен си, че днес си жаден?

Ти сам го пресуши без жал.

В душата ù пламтеше жар

за хладните ти, тъжни дни.

Безценен беше този дар,

но ти искрите загаси.

Сега сърцето ти тъжи,

самотен си и те боли...

Вината в себе си търси,

виновен си единствен ти!

V.

Душата ти е кладенец пресъхнал!

Не може жаждата да утоли.

Завинаги е ромонът заглъхнал

на извора със  бликащи мечти.

Сега е пусто дъното, което

блестеше сребърно под чистата вода.

И днес, с опустошените си чувства,

сърцето ти е извор само на тъга.

Късно е да се надяваш вече

живителните струи да спасиш!

Да беше мислил някога, човече,

преди сърцето си да нараниш!