30 may 2010, 11:49

Горчиви истини - цикъл стихотворения

1.1K 0 4

.                   ГОРЧИВИ ИСТИНИ

 

 

В лавина от чувства, силни и страстни,

пропада душата ù към  пропастта.

Уплашена плаче - самотна, нещастна,

утехата  търси от теб -  Любовта.

Но хладни и мрачни посрещат я само

тъмните сенки на гневни слова.

Къде ли е твоята обич голяма?

По пътя към нея гневът избуя.

Отчаяно търси пътеката вярна

към сърцето ти с нейното вярно сърце.

Кой съсипа пътеката с болка коварна?

Като лавина тревогата  в нея  расте.

Не оставяй думите - плевели страшни,

да обсебят сърцето ти, да го пленят!

Изтръгни ги - грозни, ненужни и прашни,

отвори пред сърцето ù предано път!

 

IІ.

Отдавна не очаква нежното признание!

“Обичам те!” загуби своето сияние.

“Обичам те!” - две думи тъй желани,

но неизречени - превърнаха се в рани.

Сега за нежност не копнее.

Научи се без обич да живее.

За ласките ти не жадува

и сънища красиви не сънува.

Обидена душата ù посърна.

Сърцето ù - във камък се превърна.

 

 IIІ.

Сънува дълго със отворени очи!

Сънува слънце, музика, лъчи...

Люлееха те толкова мечти -

че обичаш, че обичана си ти!

Събуди те тревожен звън.

Прекъсна той вълшебния ти сън.

Мечтите ти - миражи са били.

От истината толкова боли!

 

IV.

Вината в нея не търси!

Виновен си единствен ти!

Душата ù бе плодна нива,

но ти с любов не я зася.

Остави я безплодна, дива

и в нея бурен избуя.

Душата ù бе хляба сладък,

за който гладен беше ти,

но ти не си отчупи залък,

а хляба с вино замени.

Душата ù бе извор хладен,

но ти затрупа го със кал.

Тъжен си, че днес си жаден?

Ти сам го пресуши без жал.

В душата ù пламтеше жар

за хладните ти, тъжни дни.

Безценен беше този дар,

но ти искрите загаси.

Сега сърцето ти тъжи,

самотен си и те боли...

Вината в себе си търси,

виновен си единствен ти!

 

V.

Душата ти е кладенец пресъхнал!

Не може жаждата да утоли.

Завинаги е ромонът заглъхнал

на извора със  бликащи мечти.

Сега е пусто дъното, което

блестеше сребърно под чистата вода.

И днес, с опустошените си чувства,

сърцето ти е извор само на тъга.

Късно е да се надяваш вече

живителните струи да спасиш!

Да беше мислил някога, човече,

преди сърцето си да нараниш!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...