Повяхналите мечти
на мъртвата ми
младост аз забравих.
И сърцето опустошено
от любовта ти скрих.
В пустошта го зарових.
Отказах те, но още
помня те. Помня
вкуса ти и как
стичаше се в тялото ми.
В грешните нощи
разтърсваше света ми.
Всяка клетка от наслада
в ръцете ти крещеше.
Мразя се и при теб
връщам се и пак
бягам, все опитвам
се от тебе да избягам.
В нощта будя се
и крясъците ми
осветяват стаята.
Приспиват ме сълзите,
точно тези - горчивите.
С болката целуват те.
В живота ми провален
искрица бе ти - грешна.
В душата ми сломена,
надежда си ти - болна.
© Апокалиптикс А Всички права запазени