Сълзите горчиви, сега преглътни.
И нашите спомени ти забрави.
Сега всичко свърши, уби го с лъжа.
И бавно затри, наш'та обща мечта.
Не вярвам аз вече във тебе сега.
И малко се радвам, че ти си сама.
Ти беше прекрасна, но мина и т'ва.
А твойта любов си замина и тя.
Душата ми сякаш рисува в тетрадка.
За теб любовта ще остане загадка.
По пътя си тъжен сега продължи.
Успех във живота за мен не мисли.
Без тебе съм някой, усещам се жив.
Без теб сякаш друг съм, един по щастлив.
© Мартин Димчов Всички права запазени