14.05.2016 г., 12:42

Горчивото вино

414 0 3

Омайното вино горчиво

отдавна го вече привърших.

В живота ми беше стипчиво-

гръбнака му вече прекърших.

 

Омайваше моите страсти

на многото мои любови.

Със всичките бях си на "Здрасти!",

не падах в любовни окови.

 

Нагарчеше моят животец,

но сила ми даваше здрава.

Сега си попийвам компотец

и съм на последната права.

 

Страстта с лимонада охлаждам.

На "ти" съм сега със бозата.

И младост във старост разграждам

с цвета на среброто в косата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И от мен браво, Никола! Хубаво стихотворение със свойствената за теб самокритичност, граничеща с лека самоирония. Хубава неделя!
  • Последният куплет е много як! Браво, Кольо!
  • Радвам се на бодрия ти дух, Колич!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....