14.05.2016 г., 12:42

Горчивото вино

411 0 3

Омайното вино горчиво

отдавна го вече привърших.

В живота ми беше стипчиво-

гръбнака му вече прекърших.

 

Омайваше моите страсти

на многото мои любови.

Със всичките бях си на "Здрасти!",

не падах в любовни окови.

 

Нагарчеше моят животец,

но сила ми даваше здрава.

Сега си попийвам компотец

и съм на последната права.

 

Страстта с лимонада охлаждам.

На "ти" съм сега със бозата.

И младост във старост разграждам

с цвета на среброто в косата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И от мен браво, Никола! Хубаво стихотворение със свойствената за теб самокритичност, граничеща с лека самоирония. Хубава неделя!
  • Последният куплет е много як! Браво, Кольо!
  • Радвам се на бодрия ти дух, Колич!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...