14 may 2016, 12:42

Горчивото вино

412 0 3

Омайното вино горчиво

отдавна го вече привърших.

В живота ми беше стипчиво-

гръбнака му вече прекърших.

 

Омайваше моите страсти

на многото мои любови.

Със всичките бях си на "Здрасти!",

не падах в любовни окови.

 

Нагарчеше моят животец,

но сила ми даваше здрава.

Сега си попийвам компотец

и съм на последната права.

 

Страстта с лимонада охлаждам.

На "ти" съм сега със бозата.

И младост във старост разграждам

с цвета на среброто в косата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И от мен браво, Никола! Хубаво стихотворение със свойствената за теб самокритичност, граничеща с лека самоирония. Хубава неделя!
  • Последният куплет е много як! Браво, Кольо!
  • Радвам се на бодрия ти дух, Колич!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...