14 may 2016, 12:42

Горчивото вино

417 0 3

Омайното вино горчиво

отдавна го вече привърших.

В живота ми беше стипчиво-

гръбнака му вече прекърших.

 

Омайваше моите страсти

на многото мои любови.

Със всичките бях си на "Здрасти!",

не падах в любовни окови.

 

Нагарчеше моят животец,

но сила ми даваше здрава.

Сега си попийвам компотец

и съм на последната права.

 

Страстта с лимонада охлаждам.

На "ти" съм сега със бозата.

И младост във старост разграждам

с цвета на среброто в косата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И от мен браво, Никола! Хубаво стихотворение със свойствената за теб самокритичност, граничеща с лека самоирония. Хубава неделя!
  • Последният куплет е много як! Браво, Кольо!
  • Радвам се на бодрия ти дух, Колич!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...