Омайното вино горчиво
отдавна го вече привърших.
В живота ми беше стипчиво-
гръбнака му вече прекърших.
Омайваше моите страсти
на многото мои любови.
Със всичките бях си на "Здрасти!",
не падах в любовни окови.
Нагарчеше моят животец,
но сила ми даваше здрава.
Сега си попийвам компотец
и съм на последната права.
Страстта с лимонада охлаждам.
На "ти" съм сега със бозата.
И младост във старост разграждам
с цвета на среброто в косата.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
