Омайното вино горчиво
отдавна го вече привърших.
В живота ми беше стипчиво-
гръбнака му вече прекърших.
Омайваше моите страсти
на многото мои любови.
Със всичките бях си на "Здрасти!",
не падах в любовни окови.
Нагарчеше моят животец,
но сила ми даваше здрава.
Сега си попийвам компотец
и съм на последната права.
Страстта с лимонада охлаждам.
На "ти" съм сега със бозата.
И младост във старост разграждам
с цвета на среброто в косата.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
