14 мая 2016 г., 12:42

Горчивото вино

415 0 3

Омайното вино горчиво

отдавна го вече привърших.

В живота ми беше стипчиво-

гръбнака му вече прекърших.

 

Омайваше моите страсти

на многото мои любови.

Със всичките бях си на "Здрасти!",

не падах в любовни окови.

 

Нагарчеше моят животец,

но сила ми даваше здрава.

Сега си попийвам компотец

и съм на последната права.

 

Страстта с лимонада охлаждам.

На "ти" съм сега със бозата.

И младост във старост разграждам

с цвета на среброто в косата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И от мен браво, Никола! Хубаво стихотворение със свойствената за теб самокритичност, граничеща с лека самоирония. Хубава неделя!
  • Последният куплет е много як! Браво, Кольо!
  • Радвам се на бодрия ти дух, Колич!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...