27.05.2017 г., 21:54

Горд съм именно с теб

2.8K 4 9

Горд съм именно с теб, че те познавам,

ти си толкова добронамерено момиче,

аз никога не съм се гордял със себе си – признавам,

но те открих, поливах те като кокиче.

 

А ти бе толкова ранима, плаха, неуверена,

не повярвах отначало, къде се губи твойто самочувствие,

не беше трудно, само няколко насоки и ти се превърна в толкова самоуверена,

че ме учудваш всеки ден със нови и прекрасни стихове.

 

Всеки ден се радвам, че ти си преродена,

като разцъфнало дърво във розова премяна,

прекрасна си във тая рокля на цветчета и вървиш

към твоята съдба във приказка засмяна.

 

Горд съм именно с теб, че те познавам,

караш ме да се усмихвам постоянно,

ще те чакам нощем да ме стоплиш с стихове,

влизай без да чукаш, вратата на душата ми е винаги отворена за теб...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Росица, Виолета, Мариан, Лили, Стойчо, Ивелина, Еси и Пепи за прекрасните думи.
  • Невероятно е, Боби! Толкова истинско и доносващо! Поздравления, Боби!
  • Не знам как го правиш, но докосваш някакви струни у мен... Много ми допада поезията ти. Поздрави!
  • И аз ще дойда, ако може, защото пишеш невероятно нежно...Поздрав!!!
  • Специални поздрави,Борислав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...