12.05.2025 г., 7:27

Гордият Балкан

347 0 0

Земя свещена, с древен, мощен зов,
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.

 

От Ботев взел е огъня, що грей,
за правда свята гордо да живей.
От Вазов — обич към полята златни,
към планините ведри, необятни.

 

Яворов му дал е тихата печал,
и стон дълбок, във мрака оцелял.
Дебелянов — копнежа бял, крилатият,
за роден кът, за спомена богатия.

 

Език звънлив, по-сладък и от мед,
нарежда думите си в строен ред.
И песента, родена в дни на мъка,
днес носи радост, сила и поука.

 

Под иго тежко векове е страдал,
но вярата си чиста не предавал.
Със Смирненски за светлина копнял,
с Вапцаров е за утрето мечтал.

 

Това е силата ни — вечна, несломима,
във всеки син и дъщеря любима.
И докато Балканът горд стой,
ще има българи, ще имаш Бъдеще и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бончо Бончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...