Гордият Балкан
Земя свещена, с древен, мощен зов,
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей,
за правда свята гордо да живей.
От Вазов — обич към полята златни,
към планините ведри, необятни.
Яворов му дал е тихата печал,
и стон дълбок, във мрака оцелял.
Дебелянов — копнежа бял, крилатият,
за роден кът, за спомена богатия.
Език звънлив, по-сладък и от мед,
нарежда думите си в строен ред.
И песента, родена в дни на мъка,
днес носи радост, сила и поука.
Под иго тежко векове е страдал,
но вярата си чиста не предавал.
Със Смирненски за светлина копнял,
с Вапцаров е за утрето мечтал.
Това е силата ни — вечна, несломима,
във всеки син и дъщеря любима.
И докато Балканът горд стой,
ще има българи, ще имаш Бъдеще и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени