Когато в себе си чувстваш празнота...
а на лицето си имаш ярка усмивка, знай...
Това е гордостта!
Тя те защитава и теб, и твоите сълзи,
и твоята болка от погледа на всички...
Тя те предпазва от съжалението,
което боли дори повече от омразата...
Тя те кара да се усмихваш, когато искаш да плачеш...
Да мълчиш, когато всичко в теб крещи.
Да действаш спокойно, когато и
последният атом в теб е разтроен...
Успява да задържи сълзите до момента на самота...
Позволява да потекат само тогава,
когато си сам... далеч от всички погледи...
Всичко могат да ти отнемат, но никога и гордостта ти!
© Мартин Николов Всички права запазени