Горещници

20.07.2015 г., 19:05 ч.

Поезия » Друга

331 0 2

И лятото ни хвърли в свойта пещ -

подкладе я, почти като във Ада.

„Наказва ни навярно…”, някой вещ

ще каже, „да помолиме пощада…”

Забравихме Земята – наш общ дом –

недрата ù дълбаем, тровим, мъчим,

не чуваме трагичния ù стон,

с открития безсмислени се пъчим.

А Егото ни до възбог расте.

Щом сме добре, за никого нехаем.

Не можем във очите на дете

предишния си лик да разпознаем.

И нека лятото да сипе жар,

да ни изсмуква с корен суховеят.

Това сме си заслужили – пожар –

дано във него грешките изтлеят.

Да помним всъщност, че сме прах и тлен,

подобно на мушици-еднодневки.

Нестройни ноти в общия рефрен

и мимолетни Божии прищевки.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kalayan (Калоян)

2015-07-21T10:43:33+03:00

Много силни внушения, постигнати с ярки образи и стилни метафори и сравнения. Поезия - образец!
vladetoned (Владислав Недялков)

2015-07-21T09:47:30+03:00

Актуално, но и силно с изказани "истини", които всички ние знаем, но някак си не правим нищо за природата си-майка, но пък поднесени с пареща поезия, харесах!