20 июл. 2015 г., 19:05

Горещници

500 0 1

И лятото ни хвърли в свойта пещ  -          

подкладе я, почти като във Ада.                                                                         

„Наказва ни навярно…”, някой вещ                                                                                     

ще каже,  „да помолиме пощада…”

 

Забравихме Земята – наш общ дом –

 недрата ù дълбаем, тровим, мъчим,

не чуваме трагичния ù стон,

с открития безсмислени се пъчим.

 

А Егото ни до възбог расте.

Щом сме добре, за никого нехаем.

Не можем във очите на дете

предишния си лик да разпознаем.

 

И нека лятото да сипе жар,

да ни изсмуква  с корен суховеят.

Това сме си заслужили – пожар –

дано във него грешките изтлеят.

 

Да помним всъщност, че сме прах и тлен,

подобно на  мушици-еднодневки.

Нестройни ноти в общия рефрен

и мимолетни Божии прищевки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силни внушения, постигнати с ярки образи и стилни метафори и сравнения. Поезия - образец!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...