Ти как любуваше се на морето,

то за теб съдеше знам по лицето,

щом видя че ти е нежно лицето

реши че любовта ти е в сърцето.

След бриз исках аз да ми бъде горещо,

исках горещата страст да усещам,

горещината стопи всички вещи,

бързо стопи тя ненужните вещи.

Бе тъй коварен студеният вятър,

облаците пясъка порицаха,

амбициите му в миг разпиляха

да е горещ, почнаха те да капят.

Но тъй доволен горещият пясък

горещината я пръскаше бясно,

на нея много държи тъй е ясно,

ти също държеше на горещината.

Твоето тяло е много горещо,

моето тяло направи горещо,

аз се усмихвах щом жега усещах,

даже по тялото си исках свещи.

Да нарисуваш планина огромна със свещи.

Че е красиво започнах да смятам,

миговете с кладата да пресмятам,

клада за страст е а не за горене,

молех те да не си тръгваш от мене.

Отдавна знам че вечерта е гореща,

че страстите идват в тъма гореща,

тъмата оказа се семпла тъмница,

минутата лятна бе хитра лисица.

Затова си остана само минута.

Моето тяло наелектризира,

светкавичен свят го прегръща, не спира,

поддържа го времето, не умира,

но ти след краткия миг си отиде.

Веднъж обич имам, а друг път я чакам,

след тебе готвех се много да плача,

даже щом посече мразовит сдрача

разбрах че горещото нищо не значи.

   16.07.21