severianin (Валентин Чернев)
417 677
28.06.2012 г., 16:58 ч.

Горичката 

  Поезия
475 0 9

Тук росата не пада на бисерни капчици,

тази рядка горичка е скучна и прашна –

тук не скитат по пладне Червени шапчици

и говорещи вълци – големи и страшни.

 

Тази суха крайградска горичка е мърлява;

на кокоши крака няма къщички тука –

сред клонак изпочупен, в тревата опърлена

се търкаля единствено ланшен боклук.

 

Тука Хензел и Гретел не биха се стреснали –

тази смешна горичка прозира до края,

тук и захарни къщички няма да срещнете,

тук и старци не ходят, деца не играят.

 

Но когато на месеца сърпа изгрее

и жаравата звездна отгоре засвети,

в тъмнината горичката рядка гъстее

и се скитат из нощния мрак силуети.

 

Чудни приказни къщички канят под клоните –

на кокоши крака или цели от захар,

по поляните Хензел и Гретел се гонят

и говорещи вълци щастливо им махат.

 

И е въздухът топъл и пълен с ухания,

тъмнината е лунна, щастливо-тревожна,

и листата шептят полунощни признания –

нощем всичко в горичката става възможно.

 

И цъфтят в прахоляка вълшебни съцветия,

и Червени, и всякакви шапчици бродят,

и горичката диша, горичката свети –

нощем тук Любовта под дърветата ходи.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??