Горичката
Тук росата не пада на бисерни капчици,
тази рядка горичка е скучна и прашна –
тук не скитат по пладне Червени шапчици
и говорещи вълци – големи и страшни.
Тази суха крайградска горичка е мърлява;
на кокоши крака няма къщички тука –
сред клонак изпочупен, в тревата опърлена
се търкаля единствено ланшен боклук.
Тука Хензел и Гретел не биха се стреснали –
тази смешна горичка прозира до края,
тук и захарни къщички няма да срещнете,
тук и старци не ходят, деца не играят.
Но когато на месеца сърпа изгрее
и жаравата звездна отгоре засвети,
в тъмнината горичката рядка гъстее
и се скитат из нощния мрак силуети.
Чудни приказни къщички канят под клоните –
на кокоши крака или цели от захар,
по поляните Хензел и Гретел се гонят
и говорещи вълци щастливо им махат.
И е въздухът топъл и пълен с ухания,
тъмнината е лунна, щастливо-тревожна,
и листата шептят полунощни признания –
нощем всичко в горичката става възможно.
И цъфтят в прахоляка вълшебни съцветия,
и Червени, и всякакви шапчици бродят,
и горичката диша, горичката свети –
нощем тук Любовта под дърветата ходи.
© Валентин Чернев All rights reserved.
