ГОРСКА СЛУЧКА
(детски стих)
Там на горската поляна
костенурка запъхтяна,
бяга в метри пет за час,
а пред нея вълчо Спас.
-Що така си изморена
костенурке променена?
Толкова си остаряла,
а дали си помъдряла?
-Мъдра съм за десет даже.
Що ще искаш да ти каже
тая баба костенурка,
ще поседна на печурка.
-Ох, ще падна си от смях!
Теб защо не те е страх?
Кръвожаден вълк стои -
знаеш ли какво крои?
-Ой, Вълчане, ти глупане,
как ли може да остане
сто години на земята
костенурка глуповата!
Имам щит кат` кремък здрав,
нищо, че стоиш ти прав.
В битка с мен си победен,
смей да пробваш някой ден.
© Милена Христова Всички права запазени