28.04.2006 г., 18:35

Горска случка

972 0 3

ГОРСКА СЛУЧКА

(детски стих)

Там на горската поляна
костенурка запъхтяна,
бяга в метри пет за час,
а пред нея вълчо Спас.

-Що така си изморена
костенурке променена?
Толкова си остаряла,
а дали си помъдряла?

-Мъдра съм за десет даже.
Що ще искаш да ти каже
тая баба костенурка,
ще поседна на печурка.

-Ох, ще падна си от смях!
Теб защо не те е страх?
Кръвожаден вълк стои -
знаеш ли какво крои?

-Ой, Вълчане, ти глупане,
как ли  може да остане
сто години на земята
костенурка глуповата!

Имам щит  кат`  кремък здрав,
нищо, че стоиш ти прав.
В битка с мен си победен,
смей да пробваш някой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...