15.10.2009 г., 12:56

Горски приказки

1.1K 0 1

Леден вятърът засвири диво,

а пред топлото огниво

малките деца с юнака

супа сърбат от черпака.

 

-Ама че сте огладнели

и на туй отгоре смели.

Яжте гъбена чорбица,

че навън вилней виелица.

 

-Благодарни сме, невясто,

че прибра ни на туй място.

-Останете вие тука -

ще намерите сполука.

 

-Ала път за вкъщи

ний ще търсим още.

А момата се усмихна -

всичко в стаята утихна.

 

Пътничетата заспаха,

омагьосани под тая стряха.

Вятърът навън замята

мрак и пепел над земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...