15.10.2009 г., 12:56

Горски приказки

1.1K 0 1

Леден вятърът засвири диво,

а пред топлото огниво

малките деца с юнака

супа сърбат от черпака.

 

-Ама че сте огладнели

и на туй отгоре смели.

Яжте гъбена чорбица,

че навън вилней виелица.

 

-Благодарни сме, невясто,

че прибра ни на туй място.

-Останете вие тука -

ще намерите сполука.

 

-Ала път за вкъщи

ний ще търсим още.

А момата се усмихна -

всичко в стаята утихна.

 

Пътничетата заспаха,

омагьосани под тая стряха.

Вятърът навън замята

мрак и пепел над земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...