15.10.2009 г., 12:56

Горски приказки

1.1K 0 1

Леден вятърът засвири диво,

а пред топлото огниво

малките деца с юнака

супа сърбат от черпака.

 

-Ама че сте огладнели

и на туй отгоре смели.

Яжте гъбена чорбица,

че навън вилней виелица.

 

-Благодарни сме, невясто,

че прибра ни на туй място.

-Останете вие тука -

ще намерите сполука.

 

-Ала път за вкъщи

ний ще търсим още.

А момата се усмихна -

всичко в стаята утихна.

 

Пътничетата заспаха,

омагьосани под тая стряха.

Вятърът навън замята

мрак и пепел над земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...