Леден вятърът засвири диво,
а пред топлото огниво
малките деца с юнака
супа сърбат от черпака.
-Ама че сте огладнели
и на туй отгоре смели.
Яжте гъбена чорбица,
че навън вилней виелица.
-Благодарни сме, невясто,
че прибра ни на туй място.
-Останете вие тука -
ще намерите сполука.
-Ала път за вкъщи
ний ще търсим още.
А момата се усмихна -
всичко в стаята утихна.
Пътничетата заспаха,
омагьосани под тая стряха.
Вятърът навън замята
мрак и пепел над земята.
© Златко Тошков All rights reserved.