15 окт. 2009 г., 12:56

Горски приказки

1.1K 0 1

Леден вятърът засвири диво,

а пред топлото огниво

малките деца с юнака

супа сърбат от черпака.

 

-Ама че сте огладнели

и на туй отгоре смели.

Яжте гъбена чорбица,

че навън вилней виелица.

 

-Благодарни сме, невясто,

че прибра ни на туй място.

-Останете вие тука -

ще намерите сполука.

 

-Ала път за вкъщи

ний ще търсим още.

А момата се усмихна -

всичко в стаята утихна.

 

Пътничетата заспаха,

омагьосани под тая стряха.

Вятърът навън замята

мрак и пепел над земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златко Тошков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...