Горският извор
Горският извор...
на К...
В самата тайна на гората
припомнена просѐка
ме води в старата, позната --
към извора пътека...
...Тук вятърът довежда само
понякога Луната,
та свети нощем като пламък
на извора водата...
И самодиви идват нощем,
и с дълга жажда пият –
коси разкошни сплитат о́ще
и страстни танци вият...
А мъж ли мине тук замръкнал
с тях в горското усое
разбира (жив ли се измъкне!)
това: Любов какво е...
Когато пък нощта преваля:
– присяда уморена
и Вечността, за да запали
свещта си угасена,
а после заедно със вятъра
отвеждат те Луната,
но в извора от Светлината
до изгрева искри́ водата...
1985. Етрополски манастир
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
