Горско
Искам да съм онази нимфа,
която те наблюдава,
докато спиш
под клоните на дървото ѝ
и от време на време люлее листата,
за да ти шумолят приспивно.
Или онзи лунен лъч светлина,
който рисува сънищата ти.
Или вятърът,
който прониква под дрехите ти,
за да настръхнеш.
Или твърдата земя,
която попива аромата ти,
за да поникнат след това
на същото място
най-дъхавите треви.
Спи.
Не се събуждай още.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
