Искам да съм онази нимфа,
която те наблюдава,
докато спиш
под клоните на дървото ѝ
и от време на време люлее листата,
за да ти шумолят приспивно.
Или онзи лунен лъч светлина,
който рисува сънищата ти.
Или вятърът,
който прониква под дрехите ти,
за да настръхнеш.
Или твърдата земя,
която попива аромата ти,
за да поникнат след това
на същото място
най-дъхавите треви.
Спи.
Не се събуждай още.
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
