Искам да съм онази нимфа,
която те наблюдава,
докато спиш
под клоните на дървото ѝ
и от време на време люлее листата,
за да ти шумолят приспивно.
Или онзи лунен лъч светлина,
който рисува сънищата ти.
Или вятърът,
който прониква под дрехите ти,
за да настръхнеш.
Или твърдата земя,
която попива аромата ти,
за да поникнат след това
на същото място
най-дъхавите треви.
Спи.
Не се събуждай още.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
