23.09.2023 г., 20:18 ч.

Господ и след мене ще ошета 

  Поезия
245 3 4

ГОСПОД И СЛЕД МЕНЕ ЩЕ ОШЕТА

 

… облаците мъкнат сури дрипи, слънцето зад хълма се покри,

лятото извика „Ой-ла-рипи!“ – сетне скри се нейде вдън гори,

вехти чехли есента засурка – в глог, бодил и трън се опетла,

вятърът застърга с едра шкурка, лъсна ги! – плешивите била,

в миг гората тихичко изохка, в храста изтопурка таралеж,

 

стелна листопадът кротка охра – и Луната пална тиха свещ,

нито бухал чухна, ни щурчета скръцнаха в дъбравите с цветя –

Господ и след мене ще ошета! – някой ден, когато отлетя.

Черна багреница ми донесе мракът – и във нея ме обви.

Кой бях аз във тази блага есен? Мъж, поел през жълтите треви.

 

23 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 19, 45 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??