Господ и след мене ще ошета
ГОСПОД И СЛЕД МЕНЕ ЩЕ ОШЕТА
… облаците мъкнат сури дрипи, слънцето зад хълма се покри,
лятото извика „Ой-ла-рипи!“ – сетне скри се нейде вдън гори,
вехти чехли есента засурка – в глог, бодил и трън се опетла,
вятърът застърга с едра шкурка, лъсна ги! – плешивите била,
в миг гората тихичко изохка, в храста изтопурка таралеж,
стелна листопадът кротка охра – и Луната пална тиха свещ,
нито бухал чухна, ни щурчета скръцнаха в дъбравите с цветя –
Господ и след мене ще ошета! – някой ден, когато отлетя.
Черна багреница ми донесе мракът – и във нея ме обви.
Кой бях аз във тази блага есен? Мъж, поел през жълтите треви.
23 септемврий 2023 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
