3.10.2007 г., 23:39 ч.

Господ просто раздава уроците... 

  Поезия
688 0 27
 

Като договор на юнашко доверие.

Като отговор на незададен въпрос.

Пак прелита ранено безвремие

с птичи крясък над чуждо гнездо.


Като кошница, пълна със вятър,

носи  времето празни надежди.

Като пяна  преливат над чашата

дълги речи  за безметежност...


По площади, екрани и страници

първи. Еднотипни лица обещават

многозначително и мащабно

нещо в бъдеще, но пък - голямо.


Тази приказка, май сме я слушали.

Колко пъти поред, колко пъти ?

И сме вярвали, и сме тръгвали...

И сега ли ще бъдем излъганите?


Всеизвестно е и е прастаро...

Всяко време си ражда героите.

А пък дрямката ражда я стадото.

Господ просто раздава уроците...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??