Господ просто раздава уроците...
Като договор на юнашко доверие.
Като отговор на незададен въпрос.
Пак прелита ранено безвремие
с птичи крясък над чуждо гнездо.
Като кошница, пълна със вятър,
носи времето празни надежди.
Като пяна преливат над чашата
дълги речи за безметежност...
По площади, екрани и страници
първи. Еднотипни лица обещават
многозначително и мащабно
нещо в бъдеще, но пък - голямо.
Тази приказка, май сме я слушали.
Колко пъти поред, колко пъти ?
И сме вярвали, и сме тръгвали...
И сега ли ще бъдем излъганите?
Всеизвестно е и е прастаро...
Всяко време си ражда героите.
А пък дрямката ражда я стадото.
Господ просто раздава уроците...
© Дочка Василева All rights reserved.
