Господарката на света
С рокля бяла и воал безкраен,
със стъпки леки и вид потаен,
обгърната в нощната тъма,
до мен се приближава нежна самота.
И сякаш на филмова лента
поглъща неусетно света
и всички хора, цветя и животни
се подчиняват на нейната загадъчна красота.
И тази странница от прелест изтъкана,
презирайки човешката измама,
прониква в тъмните дълбини
на необятните катранени души.
И приканва всички с глас омаен
в нейния дворец от лед изваян
и там като в ада да горят
изгаряна от желания човешка плът.
И душите ще се скитат разяждани от болка,
която прониква в тях със силата на ураган
и ще ги убива бавно, завладявайки плътта,
за да им напомня винаги за господарката на света.
БЯЛА, НЕЖНА, НО БЕЗКРАЙНА САМОТА!
28.07.2003 г.
18 г.
© Исето Петкова Всички права запазени