7 апр. 2008 г., 01:18

Господарката на света

1.1K 0 0

Господарката на света

 

С рокля бяла и воал безкраен,

със стъпки леки и вид потаен,

обгърната в нощната тъма,

до мен се приближава нежна самота.

И сякаш на филмова лента

поглъща неусетно света

и всички хора, цветя и животни

се подчиняват на нейната загадъчна красота.

И тази странница от прелест изтъкана,

презирайки човешката измама,

прониква в тъмните дълбини

на необятните катранени души.

И приканва всички с глас омаен

в нейния дворец от лед изваян

и там като в ада да горят

изгаряна от желания човешка плът.

И душите ще се скитат разяждани от болка,

която прониква в тях със силата на ураган

и ще ги убива бавно, завладявайки плътта,

за да им напомня винаги за господарката на света.

БЯЛА, НЕЖНА, НО БЕЗКРАЙНА САМОТА!

 

 

 

28.07.2003 г.

18 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исето Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...