Apr 7, 2008, 1:18 AM

Господарката на света

  Poetry
1.1K 0 0

Господарката на света

 

С рокля бяла и воал безкраен,

със стъпки леки и вид потаен,

обгърната в нощната тъма,

до мен се приближава нежна самота.

И сякаш на филмова лента

поглъща неусетно света

и всички хора, цветя и животни

се подчиняват на нейната загадъчна красота.

И тази странница от прелест изтъкана,

презирайки човешката измама,

прониква в тъмните дълбини

на необятните катранени души.

И приканва всички с глас омаен

в нейния дворец от лед изваян

и там като в ада да горят

изгаряна от желания човешка плът.

И душите ще се скитат разяждани от болка,

която прониква в тях със силата на ураган

и ще ги убива бавно, завладявайки плътта,

за да им напомня винаги за господарката на света.

БЯЛА, НЕЖНА, НО БЕЗКРАЙНА САМОТА!

 

 

 

28.07.2003 г.

18 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исето Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...