7 abr 2008, 1:18

Господарката на света

  Poesía
1.1K 0 0

Господарката на света

 

С рокля бяла и воал безкраен,

със стъпки леки и вид потаен,

обгърната в нощната тъма,

до мен се приближава нежна самота.

И сякаш на филмова лента

поглъща неусетно света

и всички хора, цветя и животни

се подчиняват на нейната загадъчна красота.

И тази странница от прелест изтъкана,

презирайки човешката измама,

прониква в тъмните дълбини

на необятните катранени души.

И приканва всички с глас омаен

в нейния дворец от лед изваян

и там като в ада да горят

изгаряна от желания човешка плът.

И душите ще се скитат разяждани от болка,

която прониква в тях със силата на ураган

и ще ги убива бавно, завладявайки плътта,

за да им напомня винаги за господарката на света.

БЯЛА, НЕЖНА, НО БЕЗКРАЙНА САМОТА!

 

 

 

28.07.2003 г.

18 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исето Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...