“Господин за един ден”
Не бях достатъчно заможен,
а седнах в модно кафене,
диаметрално - разположен,
към скъпичко едно моме.
Аз го загледах най-нахално
по прав почти диагонал.
Момето бе, съвсем нормално,
на раменете с тънък шал.
То също мигом зяпна в мене,
но нещо… нищо не видя,
и взе да гледа най-надменно
зад мен в съседната гора.
Погледнах също към гората,
и на момента аз реших,
току-що взетата заплата
да я похарча по жени.
Поръчах в миг на сервитьора
да пита младата мома,
ще седне ли до мен на двора
да хапне гръцка мусака,
с бутилка ямболско Просеко
и цяла кана таратор!
Да се заформим - отдалеко
на хубавия, слънчев двор.
Не знам какво младежът каза
на светлорусата жена,
но тя - директно ми показа
среден пръст с една ръка!
Засрамих се… и се нервирах!
И си поръчах див лефер,
с един галон белгийска бира
и цяла шайба чер хайвер.
Поръчах също: две ледарки
с една бутилка Периньон
и гъши дроб със манатарки,
и телешко филе миньон.
Започнах да… унищожавам,
спечелените с труд пари.
Не мислех, че ще съжалявам
през идващите черни дни.
Към две кила ми бе лефера,
току-що хванат край Мадрид.
Изцяло бях на далавера:
в корема бе с голям сафрид.
Запретнах - дългите ръкави
със нож да го обезкостя,
съвсем, за мацката забравих,
в салона к’ви ги върши тя.
Но както махах дълги кости
от черноморското прасе,
при мен дойдоха, скъпи гости:
диагоналното моме!
То без да пита, взе че седна
на масата ми, срещу мен.
В лефера - с апетит погледна
и смутолеви: - Добър ден!
- Ще мога ли да ти помогна,
лефера да обезкостиш.
И да го вкуся… ако смогна,
когато вкъщи си лежиш!
Не мислих дълго по въпроса.
Харесвах русите жени!
До мацката… се изтипосах
да милна нейните коси.
До късно… хапвахме и пихме:
лефер, хайвер и Периньон.
С момето - яко се сближихме,
поканих го във моя дом.
Успях - със взетата заплата
хайверите да си платя,
и с русата мадам - в ръката,
у нас възбуден връхлетях.
Започнах я насред антрето,
подминах малкия долап,
разтегнах сръчно канапето,
нахлузих си един чорап,
и има-няма… след минута,
да я изпратя аз реших.
В сакото бръкнах за валута,
а там мангизи не открих!
Проплаках тъжно на момето,
че нямам никакви пари,
а то ми бръкна в чекмеджето,
извади ножа със зъби,
и много нервно ме подгони,
да ме направи на кайма,
че в тесните ми… панталони
аз нямам пукната пара!
Разбрах се криво-ляво с него,
дарих му малък бързовар,
фалшив часовник, стар Омега,
и том от Рибния буквар.
А след това, на крак във хола,
извадих стария тромпет,
и с много водка, с малко кола,
засвирих… тъжен минует.
Юри Йовев
Февруари 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
