Господинът с умивката
Господинът с усмивката се усмихна.
- Странна птица е той -
Погледна в очите ми и гласът ми утихна.
За миг не ми дава покой.
Господинът с усмивката се усмихна.
- Потайна душа в него се крие -
Докосна ме с дланта си и сърцето ми притихна.
От неговите устни аз искам да отпия.
Ти си това за мен,
загадка с всеки мой изминал ден.
В усмивката ти виждам добротата,
а в погледа ти крие се лъжата.
Ти бе слънцето на хоризонта,
след дъжд и буря, след потоп.
Но като воин там на фронта
покри се в някакъв окоп.
Ти бе като дъжда в пустиня,
пресъхналото тяло да дариш с кураж.
Но като златен кръст за милостиня
оказа се просто един мираж.
И слънцето ми липсва днес,
но и дъжда.
И в тропиците аз дори да ида,
не ще намеря нито топлина
ни жаждата си ще успея утоля.
И... господинът с усмивката се усмихна...
Н. Д.
Кьолн
16.09.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Даскалова Всички права запазени
