nadista (Надя Даскалова)
23 87
Sep 17, 2013, 9:30 PM

Господинът с умивката 

  Poetry
718 0 2

Господинът с усмивката се усмихна.

- Странна птица е той -

Погледна в очите ми и гласът ми утихна.

За миг не ми дава покой.

 

Господинът с усмивката се усмихна.

- Потайна душа в него се крие -

Докосна ме с дланта си и сърцето ми притихна.

От неговите устни аз искам да отпия.

  

Ти си това за мен,

загадка с всеки мой изминал ден.

В усмивката ти виждам добротата,

а в погледа ти крие се лъжата.

 

Ти бе слънцето на хоризонта,

след дъжд и буря, след потоп.

Но като воин там на фронта

покри се в някакъв окоп.

 

Ти бе като дъжда в пустиня,

пресъхналото тяло да дариш с кураж.

Но като златен кръст за милостиня

оказа се просто един мираж.

 

И слънцето ми липсва днес,

но и дъжда.

И в тропиците аз дори да ида, 

не ще намеря нито топлина

ни жаждата си ще успея утоля.

 

И... господинът с усмивката се усмихна...

 

Н. Д.

Кьолн

16.09.2013

© Надя Даскалова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря! Но трябва да знаете, че тази усмивка може да бъде опасно съблазнителна. Внимавайте с нея!
  • Хареса ми тази усмивка ! Поздрави!
Random works
: ??:??