Господинът с умивката

Sep 17, 2013, 9:30 PM

Poetry

736 0 2

Господинът с усмивката се усмихна.

- Странна птица е той -

Погледна в очите ми и гласът ми утихна.

За миг не ми дава покой.

Господинът с усмивката се усмихна.

- Потайна душа в него се крие -

Докосна ме с дланта си и сърцето ми притихна.

От неговите устни аз искам да отпия.

Ти си това за мен,

загадка с всеки мой изминал ден.

В усмивката ти виждам добротата,

а в погледа ти крие се лъжата.

Ти бе слънцето на хоризонта,

след дъжд и буря, след потоп.

Но като воин там на фронта

покри се в някакъв окоп.

Ти бе като дъжда в пустиня,

пресъхналото тяло да дариш с кураж.

Но като златен кръст за милостиня

оказа се просто един мираж.

И слънцето ми липсва днес,

но и дъжда.

И в тропиците аз дори да ида,

не ще намеря нито топлина

ни жаждата си ще успея утоля.

И... господинът с усмивката се усмихна...

Н. Д.

Кьолн

16.09.2013

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nadista (Надя Даскалова)

2013-09-18T20:31:58+03:00

Много благодаря! Но трябва да знаете, че тази усмивка може да бъде опасно съблазнителна. Внимавайте с нея!
Sanvali (Санвали)

2013-09-18T10:02:38+03:00

Хареса ми тази усмивка ! Поздрави!