1.09.2019 г., 17:51

Госпожа Поезия

997 0 5

                                              Госпожа Поезия

 

Госпожа Поезия,мила,красива"жена",

нежна чувствителна с романтична душа!

Ти ме изкуши отдавна,още в младостта,

аз те харесах и заобичах и ти мен  веднага.

 

Заедно с теб ние разказваме на хората,

за живота,вярата,надеждата и Любовта!

През всичките тези години ти ме разбра,

отдавна вече голям съм но с на дете душа!

 

Заедно с теб търсихме жената, Любовта,

а стиховете си подарявах аз на хората!

Ще мине време ,а то сякаш вече лети,

със стиховете ми хората вече не са сами!

 

Ти ще останеш ,знам  заедно винаги с мен,

сега,утре и сигурно до сетния ми ден!

И нека с теб оставиме една следа,

да се знае че писал съм,бил съм на света.

След време стиховете ми да се четат,

да се четат от мойте деца на техните деца!Мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...