Sep 1, 2019, 5:51 PM

Госпожа Поезия

  Poetry » Love
1K 0 5

                                              Госпожа Поезия

 

Госпожа Поезия,мила,красива"жена",

нежна чувствителна с романтична душа!

Ти ме изкуши отдавна,още в младостта,

аз те харесах и заобичах и ти мен  веднага.

 

Заедно с теб ние разказваме на хората,

за живота,вярата,надеждата и Любовта!

През всичките тези години ти ме разбра,

отдавна вече голям съм но с на дете душа!

 

Заедно с теб търсихме жената, Любовта,

а стиховете си подарявах аз на хората!

Ще мине време ,а то сякаш вече лети,

със стиховете ми хората вече не са сами!

 

Ти ще останеш ,знам  заедно винаги с мен,

сега,утре и сигурно до сетния ми ден!

И нека с теб оставиме една следа,

да се знае че писал съм,бил съм на света.

След време стиховете ми да се четат,

да се четат от мойте деца на техните деца!Мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...