19.11.2013 г., 19:40

Гости

728 0 15

 Гости


И днес се извървя денят.
Прилежно сгъна времето си
в нечий дневник.
Послушни. Непослушни.
Всички сме деца
с поне една доказана беля
и с нещо промърморено,
зад нечий, огорчил ни, гръб
под нос и вежди.
Погалва вечерта
настръхналите ни коси,
изтръпналите стави,
опнатите нерви
и върху уморените ни устни
си постила за да се наспи
усмивката, която знае,
че на този свят сме (само) гости .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...