19.11.2013 г., 19:40

Гости

730 0 15

 Гости


И днес се извървя денят.
Прилежно сгъна времето си
в нечий дневник.
Послушни. Непослушни.
Всички сме деца
с поне една доказана беля
и с нещо промърморено,
зад нечий, огорчил ни, гръб
под нос и вежди.
Погалва вечерта
настръхналите ни коси,
изтръпналите стави,
опнатите нерви
и върху уморените ни устни
си постила за да се наспи
усмивката, която знае,
че на този свят сме (само) гости .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...