Гости
И днес се извървя денят.
Прилежно сгъна времето си
в нечий дневник.
Послушни. Непослушни.
Всички сме деца
с поне една доказана беля
и с нещо промърморено,
зад нечий, огорчил ни, гръб
под нос и вежди.
Погалва вечерта
настръхналите ни коси,
изтръпналите стави,
опнатите нерви
и върху уморените ни устни
си постила за да се наспи
усмивката, която знае,
че на този свят сме (само) гости .
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря Ви!