Тук съм била и преди,

а може би и не... Не знам...

И била съм щастлива, наистина!

Ала това - как да го определя?!

Мога да докосна небето

и да падна до земните недра.

В една усмивка - слънце да побера

или от луната да съм по-самотна.

Мога и звездите да достигна,

в друг момент да съм в бездната.

А аз, как да се определя?!

Дъх не мога да си поема от теб!

Отсъствието ти е нечестно...

тъжно... мрачно - колко нелепо!

Тежат ми ударите на това сърце.

Напрегнато е, до болка... до скъсване...

Всеки ден убивам неврони

във едно безмилостно чакане.

Вярваш ли ми?!

Свят мога да побера в две очи,

в ръцете ти - да открия Вселени.

Разбираш ли?!

Невъзможността отричам.

Ти готов ли си така да те обичам?