15.08.2008 г., 8:10

Готвач :)

1.1K 0 0

Почнах работа в Авалон,

исках заплата на барон.

Но не получи се така,

взимам, но колкото да не умра.

Работя аз по цял ден като луд,

режа я домат, я лук.

В кухнята живеем си яко

и вадим дори от пиле мляко.

Е, нямам работа сега

и реших да убия някоя муха.

По цял ден ни лазят,

до полуда ни дразнят.

Но стига съм писал слова,

май е време за работа.

Почнаха да излизат марка след марка,

да мъчат мен и моята другарка.

 

Специално за персонала в кухнята на к-с "Авалон"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Батев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...