15.08.2008 г., 8:10

Готвач :)

1.2K 0 0

Почнах работа в Авалон,

исках заплата на барон.

Но не получи се така,

взимам, но колкото да не умра.

Работя аз по цял ден като луд,

режа я домат, я лук.

В кухнята живеем си яко

и вадим дори от пиле мляко.

Е, нямам работа сега

и реших да убия някоя муха.

По цял ден ни лазят,

до полуда ни дразнят.

Но стига съм писал слова,

май е време за работа.

Почнаха да излизат марка след марка,

да мъчат мен и моята другарка.

 

Специално за персонала в кухнята на к-с "Авалон"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Батев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...