26.07.2017 г., 22:42

Говори ми

883 0 0

                                                                   Говори ми

 

                                                 Говори ми! Говори ми много, тихо.

                                                 Какво? Не питай.

                                                 По някакъв свой път ти при мен дойде.

                                                 При мен си! Остани!

                                                 С теб животът ми се промени.

                                                 Болка, но и радост ми даряваш всеки ден.

                                                 Страдам винаги, щом ти не си до мен.

                                                 Боли ме, щом денят ми

                                                 безнадеждно си отиде

                                                 и очите с цвят на синева

                                                 не съм могла да видя...

                                                 Ликува ми душата

                                                 щом чуя ти гласа;

                                                 Щом заговориш,

                                                 аз не мога да те спра.

                                                 Затуй те моля-остани

                                                 и говори ми! Говори ми! Говори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...