...Говори ми, любов...
...Говори ми, любов...
Говори ми, любов;
а аз ще те гледам в очите
невъзмутимо,
влюбено,
несломимо,
наслаждавайки се на всяка дума
която можеш да произнесеш...
Говори ми, любов;
аз ще те гледам с дълбока
обич, радостно
и ще потъна
в тази сълза,
пазейки във себе си
всяка една твоя дума,
всяко дело, всяка мисъл,
всяко едно чувство
смисълът и мечтата
които изпълват и обогатяват
сърцето...
Аз ще те слушам;
окъпана в този дъжд от цветове
който е твоя глас;
песента на душата,
това, което провокира
най- голямата лудост,
най - безкрайното геройство,
най - откритото обичане
изобретението на живота
най- показваното и отличаващо...
Говори ми, любов;
твоите думи са музика,
които ме карат да танцувам
неспирно
отвън и отвътре,
просто са сбъднати мечти...
Говори ми, любов;
шепни ми в ухото...,
споделена отдаденост...
Думите ти проникват в душата ми,
като най-красивата молитва...
татуират ме навсякъде...
Звукът на гласа ти,
е перфектната симфония на мълчание
разбито веднъж сърце
от миговете, когато не сме били заедно
но излекувано и щастливо,
че сега го изживява...,
че един в друг сме...
отново и отново..
Говори ми, любов;
да усетя красивия ти глас;
всеки твоя дума е в хармония
съвършена,
със светлината
която ни прегръща,
вселената, която целуваме
наречена любов...
Говориш ми ти Любов,
но говориш ми и когато мълчиш,
най - вече тогава ми говориш...
и ми се доказваш без да е нужно
защото няма причина и няма "защо",
просто е така...
Говори ми..., аз те приемам!
Говори ми..., аз те обичам също...!
Говори ми..., като всеки дъх на сърцето,
като всеки истински миг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
