...Говори ми, любов...
...Говори ми, любов...
Говори ми, любов;
а аз ще те гледам в очите
невъзмутимо,
влюбено,
несломимо,
наслаждавайки се на всяка дума
която можеш да произнесеш...
Говори ми, любов;
аз ще те гледам с дълбока
обич, радостно
и ще потъна
в тази сълза,
пазейки във себе си
всяка една твоя дума,
всяко дело, всяка мисъл,
всяко едно чувство
смисълът и мечтата
които изпълват и обогатяват
сърцето...
Аз ще те слушам;
окъпана в този дъжд от цветове
който е твоя глас;
песента на душата,
това, което провокира
най- голямата лудост,
най - безкрайното геройство,
най - откритото обичане
изобретението на живота
най- показваното и отличаващо...
Говори ми, любов;
твоите думи са музика,
които ме карат да танцувам
неспирно
отвън и отвътре,
просто са сбъднати мечти...
Говори ми, любов;
шепни ми в ухото...,
споделена отдаденост...
Думите ти проникват в душата ми,
като най-красивата молитва...
татуират ме навсякъде...
Звукът на гласа ти,
е перфектната симфония на мълчание
разбито веднъж сърце
от миговете, когато не сме били заедно
но излекувано и щастливо,
че сега го изживява...,
че един в друг сме...
отново и отново..
Говори ми, любов;
да усетя красивия ти глас;
всеки твоя дума е в хармония
съвършена,
със светлината
която ни прегръща,
вселената, която целуваме
наречена любов...
Говориш ми ти Любов,
но говориш ми и когато мълчиш,
най - вече тогава ми говориш...
и ми се доказваш без да е нужно
защото няма причина и няма "защо",
просто е така...
Говори ми..., аз те приемам!
Говори ми..., аз те обичам също...!
Говори ми..., като всеки дъх на сърцето,
като всеки истински миг...
© Лили Вълчева All rights reserved.
