Проплаква всяка нощ
душата ми.
А ти..! А ти..!
Скътавайки се
в гънките на времето,
дали си бил
или не си?
Дали си сън
или реален?
Мираж ли си
или пък блян?
Секундите чрез теб
пресявам,
сърцето ми те пази
кат стражар,
защото
ти за него си
Граала,
душата ми за който
е олтар.
© Росица Петрова Всички права запазени
Поздрави!